С наближаването на октомври се презареждам в огряно от слънцето кътче на стаята си. Златните лъчи проникват през прозореца ми и аз се наслаждавам на тяхното докосване - едновременно нежно и ободряващо. Докато изпълват стаята, аз си спомням за красотата на новото начало, подобно на това, пред което се намирам - празната страница, очакваща думите да затанцуват по нея.
Скорошните разговори с двамина от приятелите ми ме накараха да обмисля пейзажа на следващото си писателско начинание. Връзки? Кариера? Макар че тези теми имат свой собствен чар, мислите ми все се връщат към четирите основни беседи. Мисля си, че истинското им предназначение и въздействие върху живота ви е забулено в завеса. Скрита същност, която заслужава топлината на слънчевите лъчи не по-малко от мен.
В днешното пътешествие ще разгледаме по-големите неосезаеми елементи: вяра, убеждения, надежда, през призмата на любовта и страха. Вместо да ги описваме с преизползвани метафори, нека изложим на показ същността им. Нея ще обрисуваме най-добре с чистите пигменти на влиянието им върху живота, хората и вселената.
Надежда
Толкова често изричана, думата "надежда" често губи дълбокото си звучене. Когато се намираме в тревожни ситуации, надеждата е тази, към която се придържаме. Надеждата е очакване или по-точно желание за промяна в ситуацията, в която се намираме. Желанията идват от празнотата на нашето его, а сами по себе си те също са празни. Следователно надеждата се поражда, когато егото се опитва да отхвърли фактическата действителност. Ако погледнем през призмата на любовта и страха, става ясно, че надеждата е преплетена със страха в своята същност. Нека да изследваме това с една проста сцена.
Представете си любим човек, който боледува в момента. Когато чуем за това, инстинктивната ни реакция е да кажем: "Надявам се скоро да оздравее." Но това не е ли по-скоро опит да се абстрахираме от ситуацията? И тук, също както при: "Надявам се да се измъкна от тази дупка", "надявам се да не го/я срещна повече в живота си", "надявам се Бог да ми помогне", надеждата изразява нашето нежелание да приемем ситуацията, в която се намираме. Това дистанциране е проекция на страха при наличието на закърняла воля. Силната воля проектира любовта. Упражнявайки я, по-скоро бихме попитали какво можем да направим, за да му помогнем, в случай, че вече не го правим. Изникват спомени за моменти, когато бях болен като дете и майка ми или сестра ми ме обгрижваха, без нито веднъж да произнесат думата "надявам се". Бяха убедени, че ще оздравея. Казваха: "сега ще ти стане по-добре!". Все едно извършваха някаква магия, а думите им бяха заклинания. След като активно сме се борили за даден резултат, надяваме ли се или вече вярваме в него?
Вяра
За разлика от надеждата, вярата активно ни въвлича в развоя на събитията. Там, където надеждата е свързана със страх, вярата изразява любов. С вяра не отхвърляме, а точно обратното - приемаме дори и най-мрачния час, знаейки, че зората е неизбежна. Тази духовна увереност е в по-голяма хармония с нашата истинска същност и затова е по-силна от обикновената надежда. С вярата не просто наблюдаваме, а направо участваме в изграждането на реалността. Ето защо казваме "Имай си вяра!", когато искаме да насърчим някого да продължи да прави това, което прави.
Какво става когато вярата се превърне в определеност?
Боговете помагат на тези, които сами си помагат!
Непоколебимост
В английския език има две думи за вяра: faith и belief. Първата описахме по-горе, а втората за наше улеснение ще наречем непоколебимост, макар верую да е по-близка до смислово значение. Втората дума има значението на непоклатимо знание, което резонира дълбоко в костите ни. То е опорната точка, върху която балансира волята - движещият механизъм във вселената. Чрез волята си ние се движим между двете първични сили - любовта и страха. Не забравяйте, че енергията е гоблен, изтъкан от знания, данни и информация. Колкото повече са нишките на енергията, оцветени от нашите убеждения, толкова по-жива, по-жива става нашата реалност. А тези нишки какви са? Те са оцветени с нашите емоции, чувства, мисли и действия, както беше подробно разгледано в беседата ни за енергията.
Как да навигирате собствената си одисея
Прозренията, които споделям с вас в блога, целят да ви послужат като компас, докато преминавате през сложните етапи на живота. Те са замислени така, че да осветят двойните първични сили на любовта и страха, както и мощната ръка на волята. Разбирайки ги, ще се започнете да разпознавате безбройните проекции на любовта, страха и волята, разиграващи се, както около вас, така и във вас.
Уроците на живота често идват, когато най-малко ги очакавме. Именно в тези случайни моменти, които Юнг нарича синхронистичност, се проявява и универсалността на тези знания, споделяни тук. По време на вашето пътешествието на вашия собствен живот, абстрактното познание ще започне да придобива форма. То ще изкристализира във вашите преживявания и спомени, които неимоверно ще се превърнат в личните ви доказателства за истинността на споделяното тук. Постепенно, така персонализираното разбиране за процесите, протичащи във вселената, постепенно ще обогати и затвърди вашето верую.
Благодарение на тази изконна и непоклатима основа, ще стоите непоклатими сред буйния житейски водовъртеж на любовта и страха. Вместо да се оставите безпомощно на бурната им прегръдка да ви дърпа на всички страни, силата на волята ви ще ви направлява. Тя ще ви води в танца, приближавайки ви все повече към безграничния хоризонт на вашия потенциал.
Едно от най-трудните предизвикателства в живота е да се изправиш пред непознатото, изправени, пред което често ни обзема страх. И макар че знанието тук прилича на едно зрънце абстрактност, то с лекота може да пробие обвивката на непознатото и да разкрие същността му. Веднъж съзрели същината на "непознатото", то мигом се превръща в познато. Тогава можем да приемем, това, от което доскоро сме се страхували. Също, както малко дете, което въпреки насърчаването от родителите си, дълбоко се колебае пред новото ястие, което в последствие ще обикне. И не забравяйте, че в приемствеността се крие чистата, неподправена проекция на любовта.
И несъмнено, един прекрасен ден ще си спомните нашия девиз: "една истина, много думи" и ще приемете дълбокия му смисъл с широка усмивка.