Сега вече сигурно се питате "защо медитация? ". Това не е медитация в традиционния смисъл на думата. От вас не се изисква да седите в определено положение, да дишате по определен начин или да напявате. Ако трябва да бъда откровен, може би ще ви трябват няколко истински медитации преди и след като прочетете тази статия. Шегата настрана, но споделеното тук знание неминуемо ще ви помогне да освободите ума си от излишния шум и да научите повече за истинската си същност. Ето защо можете да разглеждате статията като истинска медитация. Просто оставете ума си да си играе с думите и му позволете по естествен начин да намери примери от собствената ви гледна точка, които доказват идеята, споделена тук. Не се насилвайте, просто четете и оставете ума си да напредва в собствения си ритъм.
Струва ми се, че хората изпитват трудности да разберат единството на Вселената. Може би това се дължи на факта, че една от най-устойчивите ни парадигми е тази на разделението. Умът ни ни принуждава да разчленяваме нещата на малки части, за да разберем същността на цялото. Или, за да намерим решение на даден проблем. Инстинктивно мислим за цялото като за обединение на различни части. Мислим за тялото си като за границата между Аз-а и заобикалящия ни свят. В същото време говорим за частите и органите на тялото си, сякаш са различни единици. Наричаме кръвоснабдяващото ни Аз сърце. Наричаме храносмилателния ни Аз черва. Аз-ът ни, който се борят с болестите - белите кръвни телца. Тук възниква въпросът: как мога да кажа, че Аз-ът контролираме тези процеси? Че аз съм моето сърце.
Представете си голяма корпорация с множество отдели и десетки хиляди служители. Нека си представим, че тя е организъм. Или още по-добре - човек. Целите на корпорацията на практика са цели, които обслужват нуждите на акционерите (съзнанието). Дали акционерите са наясно какво прави всеки служител през цялото време? Разбира се, че не. Дали служителите се идентифицират с корпорацията? Може би, а може би не. Тялото (корпорацията) ще се самоподдържа, стига служителите да изпълняват възложените им задачи. Тези задачи се разработват от корпорацията, а не от акционерите. Освен това служителите следват политики, насоки и кодекси на поведение, отново разработени от корпорацията. Всичко това, за да се гарантира, че нуждите на акционерите са удовлетворени. Тогава, питам аз, не са ли клетките на моето тяло същите като служителите на корпорацията? Нима различните отдели не са аналог на органите на тялото? Ще продължат ли те да обслужват моите нужди, ако не разполагат със съзнателно ми внимание? Ще мога ли да поставям и постигам цели, ако не знам как функционират мозъчните ми клетки? Моето физическо и метафизическо същество (Закон за дуалността), работят в унисон, за да осигурят съществуването ми. Тялото се нуждае от храна, а умът я търси. Умът си поставя за цел 30-минутна тренировка, а тялото я следва. И въпреки това ние говорим за тях като за нещо отделно от цялото.
Отново, поради парадигмата на разделението, когато казваме природа, мислим за всичко друго, освен за нас, хората. Нима хората не са естествено явление в природата? Като зайците и глухарчетата? Е, по същата причина, когато кажем енергия, интуитивно си мислим за нещо абстрактно и откъснато от всичко останало. За да разберем по-лесно сложността на Единството, нека приемем, че енергията е гигантска многоизмерна мрежа от енергийни частици. Една безкрайна плетеница от нишки и възли. И понеже вече знаем, че енергията съхранява информация, можем да кажем, че тези частици споделят знанието на мрежата. Те са градивните елементи на всичко, видимо или невидимо. Независимо дали става дума за планети, звезди, хора или мислите им. Оттук нататък ще говорим за енергийни частици, а не просто за енергия. Вместо за преобразуване на енергията ще говорим за активиране или деактивиране на енергийните частици. Когато са активни, частиците осигуряват достъп до определено знание.
Съществуват много теории за нашия произход. Не знам коя от тях е вярна, но това, което знам със сигурност, е, че ние, както и всичко останало, сме изградени от енергийни частици. И воля. Божествен разум, способен да манипулира тези частици. Някои хора смятат, че волята е същото като желанието. Напротив, чрез волята можете да избегнете или отхвърлите желанието. Чрез волята можете да постигнете всички цели, които сте си поставили. Колкото по-силна е волята ви, толкова по-големи са постиженията ви. Някои хора я наричат дух. Други - душа. Или ум. Във всички култури има безброй примери за волята. На много езици я има поговорката ни "здрав дух, в здраво тяло". Ето още няколко примера: "Ако наистина го искаш, то ще се случи", "Поискай и ще ти се даде". Фокусирането на вниманието ни върху нещо предизвиква верижна реакция, в която се включва цялата вселена. Въпреки че можем да видим само няколкото вълни, които са най-близо до нас, нашите действия създават вълни, отекващи в безкрайността. Знаем, че волята има власт над материята. За това ли се намеква в "Бог създаде човека по Свой образ и подобие"? Ще оставя на вас да отговорите на този въпрос.
Как е възможно само волята да ни вдъхнови да достигнем космоса или да се гмурнем в дълбините на океана? Всичко се дължи на енергията. Помните ли закона за дуалността? Ако енергията изгражда всичко, то волята е всичко, което не е енергия. Волята може да приведе енергията в движение, а енергията в движение може да повлияе на волята. Ако сте фокусирани върху спечелването на състезание по лека атлетика, ще промените диетата си, ще тренирате и ще почивате. Ще направите всичко, за да пренаредите енергийните частици към победата. По същия начин, ако в този момент се простите с някой скъп за вас човек, може да ви обземе тъга и да решите, че състезанието е безсмислено. Ако не и самият живот. В бъдещите статии ще научим как енергийните частици могат да ни помогнат да преодолеем такива загуби, но засега нека само да положа основа за това.
Когато се родим, наследяваме някои частици, които са активни в нашите родители, баби и дядовци. А също и много латентни частици. Има и изключения и аномалии. Някои хора се раждат с изключително високи нива на активни частици. Наричаме тези хора гении. Други са способни да активират латентните частици с лекота. Такива хора научават нови езици, теории и концепции много по-бързо от останалите. И поради закона за дуалността имаме хора, които наследяват предимно латентни частици, и такива, които не могат да ги активират. При взаимодействието си с други хора ние активираме частици, които споделят общи знания, и така на практика ставаме части от други хора.
През първите 7 години повечето деца общуват предимно с родителите си. Разбира се, има ги и другите деца в детската градина и възпитателите. Но връзката между родителите и техните деца е на друго ниво. Това се дължи на енергийните частици, които се унаследяват при раждането. Привързаният, любящ родител често усилва активирането на положително заредените частици, докато отсъствието на родителя често увеличава количеството на активните отрицателно заредени частици. С израстването на детето тези активни частици стават доминиращ фактор в поведението му. Децата, които са били лишени от внимание през първите 7 години, ще се държат така, сякаш все още им липсва внимание. Тези, които не са били ограничавани от правила и не са страдали от последствията от лошото си поведение, най-вероятно ще действат небрежно и/или ще проявяват по-малко състрадание и съпричастност. Хората, които са преживели много в детството си и са успели да преодолеят травмите си, са склонни да бъдат по-грижовни към другите и имат силна воля. Ще обсъдим човешкото поведение по-подробно в следващите статии.
Чрез волята можем да преодолеем всеки заложен инстинкт. Как? Като правим избори, противоречащи на инстинктите ни. Говорейки за избори, трябва отново да споменем Закона за дуалността. Изборите, които правим, винаги са двоични. Да направя нещо или да не го направя? Дори и да става дума за ситуация с множество възможности, ние винаги избираме едно, вместо да изберем друго. Завинаги сме заклещени в цикъла на двоичния избор. В него сме избрали А вместо Б. Всички бъдещи избори, които трябва да направим, са резултат от предишния ни избор. По този начин волята ни се превръща в устройство за телепортиране, което ни позволява да се движим между вселени, в които сме изправени пред различни избори.
Свободната воля е това, което прави съдбата нелинейна за нас. Може да си представите съдбата като гигантска галерия. На всеки етаж в нея има голяма зала с картини на определена ваша версия и коридор, който води до два ескалатора. Един, който се изкачва нагоре, и един, който се спуска надолу. Ескалаторите водят до друга голяма зала със собствен коридор, който води до друга двойка ескалатори. И това продължава до безкрайност.
Представете си, че като дете сте искали да станете астронавт. Че с цялото си сърце сте искали да се впуснете в звездния вакуум. Да изследвате луни и планети. Да откриете неща, които никой друг човек не е виждал. Че страстта ви към космоса е била толкова силна, че всеки подарък, който сте получавали, е бил или телескоп, или ракета, или космическа совалка, или книга за космоса. Или пък одеяло със звезди, светещи в тъмното. Че в училище сте избрали да играете футбол и сте претърпели травма на гръбначния стълб. Последиците от избора ви правят невъзможно да станете астронавт, защото физическата издръжливост е жизненоважна за астронавтите. Въпреки това не сте се отказали от детската си мечта. Продължили сте да учите усърдно. Завършили сте с отличен успех колежа или университета. В крайна сметка не сте полетели в космоса, но сте създали софтуера за робот, който ще кацне на една от луните на Сатурн. Това е съдбата. Ето и как волята може да пренареди енергийните частици, за да създаде цяла нова вселена за вас.
Абсолютно необходимо е да се разберат тези основни принципи на хората, съдбата и волята. Това ще ни помогне да станем по-себецентрични. В най-положителен смисъл. Това, което имам предвид, е, че ще се свържем с вътрешната си същност. С онова, което е отвъд видимия спектър. Това, което ще ни отведе в галерията на най-добрата наша версия. Нашата версия, която оценява и намира радост във всичко. Нашата версия, която проявява волята ни в реалността. Съвършената версия на нашето съвършено Аз, способна да вдъхнови другите. Единствената наша версия, която не се страхува да обича всички и всичко, включително и самия Страх.
Това е знанието, което ми беше дадено преди четири години. В по-голяма или по-малка степен. Ако сте стигнали дотук, не се притеснявам за вас. Току-що сте засадили семенце, което ще порасне и ще отвори както ума, така и сърцето ви. За единствената истина, която наричам Любов. С времето ще видите и сами ще изпитате примери за принципите и законите, за които ви разказах тук. Това ще подхрани семенцето и с израстването му ще нарасне и вашата вяра в Любовта. Тази вяра ще бъде вашият компас в живота, защото тя ще бъде вашата Една Истина.
В следващите статии ще обсъждаме философии, религии, идеологии и как хората променят историята. Дотогава се опитайте да видите дали можете да обясните живота, хората и съдбата със свои думи. Както казах, има много думи, но истината е само една. Можете ли да намерите примери от нещо, което сте прочели или чули, за да докажете тезата си? Преживявали ли сте нещо, което ви го доказва в личен план?
Както винаги, не се колебайте да споделите своите мисли и идеи в коментарите по-долу.
И не забравяйте, че не сте сами.
Благодаря ви, че сте тук!
Екипът на Една Истина